Къща за гости „Родопско кътче“ – бившата застава в с.Аламовци
 

Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград - на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: "Св. Атанас" (със съществуващ параклис), "Св. Илия", "Св. Елена" и "Св. Екатерина". Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова местното население нарича цялата зона на кръста "Кръстата гора".
И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини - благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.
Църковно-манастирската крепост на връх „Св.Неделя“ очарова не само с тайнствената легенда за съществуването си, но и с невероятната гледка на заобикалящите го вековни дървета. От тук при ясно време може да се видят върховете на о. Самотраки.
Параклисът "Свети Атанас" е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград.
 

Белите камъни е планински връх, чието име идва от оголените бели варовикови скали, от които е изграден върха. Намира се на 12 км северно от Златоград, в близост до с. Старцево.
Тракийското светилище е посветено на бога Слънце и се явява център на кръг, около който са разположени други тракийски светилища, посветени на Бога – Слънце.
Археологическите наблюдения на върха показват, че в дълбоките цепнатини на скалите траките са поставяли монети, керамични съдове, жито, просо, а след това замазвали цепнатината с глина.
Археолозите предполагат, че това са дарове – жертвоприношения на тоничните (подземни богове) и определят върха „Белите камъни” като антично светилище. До обекта има прокарана велоалея и две археологически пътеки.
В селото има механа, прочута с добрата си кухня, където може да се опитат типични родопски специалитети.
 

В недрата на село на Кушла е намерена и лековита пръст, т.нар. „Мумия", доказала ефикасността си при лечение на счупени или напукани кости и която в България се среща единствено в това село.
 

До пътя между селата Добромирци и Бенковски, на около 15 км от Златоград има много интересна скалиста местност. Тук в продължение на векове природните стихии са изваяли огромните камъни в различни причудливи скални форми на животни и растения. Сред най-интересните са „Крокодила”, „Гъбата”, „Лъвската глава” и др.
Буквално на метри от главния път за Кърджали са и Тракийските светилища.Тези езически жертвеници-олтари и гробници-храмове са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация. Там преди милиони години мощни геологически процеси са изтласкали на повърхността огромни скални масиви. Траките сметнали, че тези скали са им изпратени от боговете и така скалните масиви били обожествени, а в тях всяко семейство издълбало семеен олтар - жертвеник. Жертвениците са стотици и са вдълбани в скалата на 5-10 см дълбочина. Други трапецовидни ниши са изсечени отвесно в скалите, вероятно са служили за погребални ниши или са били олтари на Бога-Слънце.
Тук се намира и една от малкото открити в България пещери-утроби, като интересното при нея е, че тя е единствената източна пещера – утроба.
 

Къща за гости „Родопско кътче“ – язовир „Златоград“
 

Взаимното училище - построено през 1852 г., минава всички степени в развитието си - Взаимно, Класно, Светско. Днес е Музей на Просветното дело в Средните Родопи, с уникална експозиция - единствената в страната музейна сбирка на Просветното дело в Средните Родопи. Част от музейната сбирка е най-стария писмен паметник от родопското възраждане – „Златоградски писмовник”.
Църквата "Успение Богородично" - най-ранната църква в Централните Родопи (изградена през 1834 г.), вкопана 1,5 м. в земята.
Интересна е експозицията на Музея на съобщенията, проследяващ с множество реликви – предмети, карти, фотоси, зараждането на съобщителните връзки в Родопите. Съдържа много богат снимков материал и документи, касаещи историята и поминъка на града от създаването на първата българска поща. Има над 300 музейни единици.
Етнографския ареален комплекс (ЕАК) - първият частен етнографски комплекс в България и един от стоте национални туристически обекта. Представя съхранени архитектурни обекти от възрожденски тип и възродени знаяти - грънчарска, сарашка, ножарска, гайтанджийска, тъкаческа, дърворезбарска, медникарска, цървулджийска и златарска работилница. Тук посетителят може да си закупи сувенир, да наблюдава процеса на работа, както и сам да се включи в изработката на изделията.
Неразделна част от ЕАК еисторико-етнографската музейна експозиция. Единствено тук - в българска музейна сбирка - може да се види традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея. Тук е монтиран и отвесен стан за големи постелки и завивки (изработени от вълна и козя козина). Този стан е най-стар като тип в историята на човечеството въобще, като подобен музеен експонат няма другаде в България. В комплекса може да се види и шевна машина на повече от 100 години.
В Златоград е съхранена едновремешна Воденица, включваща валявица, тепавица и воденица караджейка, която и до днес мели царевично брашно, от което се приготвя неповторим по вкус родопски качамак.
Кафеджийницата на Стария град - Там кафето се приготвя на нагорещен пясък по стара златоградска рецепта и се сервира със специален ритуал. Атракция е умението на стопанката да завърти подноса с чашките кафе над главата си по десетина пъти без да излее и капка и след края на въртенето чашките да не са помръднали. В кафенето могат да се видят стари съдове за печене на кафе и кафемелачки от различни времена.
Тук може да опитате златоградската баклава с локум.
 

Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Една от легендите гласи следното:
Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана.
Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а образът на Дявола се вижда, когато погледнеш моста вертикално – половината от лицето му е в скалата, а другата половина се отразява във водата.
 

В пещерата "Ухловица ще видите много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити.
Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен водопад.
 

В смолянското село Момчиловци на юг от връх "Св. Илия", скрито в борова гора, е"Аязмото"- - място с лековита вода, за което се вярва, че много хора са получили изцеление. Разстоянието до дестинацията е около 65 км.
Много християни посещават мястото на 5 май – нощта срещу Гергьовден. Те се молят, палят свещи и мият лицата си със свещената вода. След това си наливат вода и за вкъщи с вярата, че тя ще им донесе здраве и щастие.